Хората,които са около мен казват че аз винаги имам план за всичко и съм подготвена за повечето ситуации. Ако основния ми план се провали, винаги имам още два,три резервни в джоба на дънките. Предполагам са прави, все пак за толкова години до мен ме познават доста добре. Е винаги има и изненади и успявам да подържам интереса, но в общи линии знаят какво представлявам. Да си призная чак план не знам дали мога да го нарека, но когато трябва да заминавам на вила ако ще и за един ден да е наистина влача страшно много багаж. Защото не знам какво може да ми потрябва и се опитвам да бъда подготвена за всяка ситуация. Може би точно от там тръгва това твърдение че, съм малкото човече с големите планове. Не знам и аз. Предполагам че разполагам повече с идеи в главата си, които искам да осъществя и се опитвам да го направя. Пиша този път, за да кажа на моите съкровища, че днес нямам план…..
Че нямам си и на идея какво ще стане в следващите дни,месеци и векове от живота ми. Искам да им кажа, че няма да градя пясъчни кули в главата си и след това да остана разочарована, ако те се сринат от силен вятър. За първи път макар и със страх в сърцето ми съм готова да се оставя по течението и да спра да питам, ама истина ли е ? Ама какво,защо и как ?
Ще се оставя на живота да донапише тази приказка, както той прецени. Ако според него заслужавам щастие няма да се разсърдя. Но ако реши да подложи сърцето ми на поредния тест за издръжливост, ще си кажа само майната му, важното беше, че тогава ми беше хубаво и само това има значение. Но съкровища мои, време е да послушам сърцето си, и да го оставя да изпита това, което му беше отнето преди доста време. Знам че разума ми винаги се меси в нещата, но този път ще го заключа и ще изхвърля ключа през 12-я етаж.Надявам се този път да сте доволни, че аз нямам план …..
Без план…
