От както гледах клипчето с кученцето от с. Дряново всеки път когато затворя очи, дори и за малко,  виждам тази животинка и жалкия живот, който трябва да живее в момента. Да си призная ако някой беше направил нещо подобно на мой домашен любимец, бих го издирила и бих накарала този човек или по-скоро болен мозък да изпита болката върху себе си. Сигурна съм, че хуманитарния ми профил, с който се занимавам в момента би изчезнал на момента и всяко състрадание и съжаление ще бъдат заменени от ярост и гняв в гърдите ми. Не искам да бъда груба или вулгарна по какъвто и да е начин, но с ръка на сърцето мога да кажа, че бих отрязала всичките му крайници без да ми мигне дори окото, да не говорим че бих се радвала да слушам виковете му, докато го правя. Не мога да разбера едно, как може нещо подобно да бъде оставено безнаказано и едва ли не толерирано от масата хора.  Животните заслужават качествен живот , толкова колкото и хората. Това че стават все повече и повече по улиците не е тяхна вина. За това са виновни всички онези изпълнителни органи, които не си вършат работата, както трябва а само „гълтат“ пари от държавата и гражданите в нея за лични облаги. За това са виновни, онези собственици, които изхвърлят безпричинно домашните си любимци на улицата. Това не е решение на проблема, това е в основата на неговото задълбочаване. Аз съм отгледана от малка в компанията на животни. Откакто се помня имам животинка вкъщи и когато видя, някое кученце или котенце да се скита безпризорна ми става по-жал, отколкото като видя мангалче да рови по кофите. Защото за разлика от хората, животните не могат сами да се борят в живота и да изпълзят от мизерията. Те имат нужда от нас, и ние трябва да направим нещо за тях. С този ми пост не мисля че ще постигна нещо в глобален аспект, но искам да изразя личното си мнение, като част от гражданите в държавата ни. Огорчена съм и страшно ядосана заради всички практики в наши дни, с които се цели да се наранят животните или в най-лошия случай да бъдат убити. Днес ще посегнеш на улично куче, утре ще посегнеш на човек.  Агресията и съдизма се пораждат точно така. Ако не направим нещо в скоро време , ще има не само повече избити животни по улиците, но и повече убийства. А ако не ние, хората  не се надигнем и не вземем съдбата на тези крехки и беззащитни същества, не знам кой трябва да го направи. Моето лично мнение е че за този „човек“ – ако мога да го нарека така, затвора би бил най-лекото наказание.  Моля всеки , който следи блога ми или обича животните , колкото и аз да се подпише в петицията. И се надявам че заедно ще постигнем по-добро бъдеще за нас и за животните в страната ни. Линк 1 Линк към петицията : Петиция

Приятелите ми от arogantni.com отново ме изненадаха приятно. Получих покана за конкурс оргранизиран от тях.  Събитието е свързано с гост-автор, които ще стане част от техния страхотен екип. Реших да се отзова на така учтивата покана и аз да дам своя принос за развитието на конкурса. Нека ви представя моята статия с която ще участвам. Не задължавам никой да гласува за мен. Но ако някои хареса публикацията ми  и иска да ме подкрепи, по-късно ще дам точен линк към темата ми и ще можете да изкажете своя коментар както в моя блог , така и в сайта на арогантни.  Надявам се да се забавлявате така , както и аз

Избирателно невидима ?!

На всеки му се е случвало да иска поне за ден да бъде невидим. Дали за да провери хората около него какво мислят за личността му. Дали за да се промъкне в нечии апартамент и да наблюдава обекта на сексуалното си привличане. Или просто за да не се занимава с никой. Толкова е хубаво да имаш шапка невидимка, която да работи само и единствено за теб. Но понякога се случват и непредвидени неща. Нека ви дам пример от личния ми опит. Един хубав,слънчев ден излезнах с приятелки да пием кафе на открито. Да се полюбуваме на слънцето и чистия въздух в София.
Ден като ден.Абсолютно нормален и страшно спокоен. За разлика от другите ми шантави дни. Тамън бях решила че ще се насладя на слънчевото време, без разните там филми, в които винаги се оказвам  главна героиня или играя  второстепенна роля.
Нека се похваля че, моите филми ще бият турските сериали и ще взривят рейтингите на всички телевизии.Но да не  се отклонявам.
Поразходихме се из близкия парк, понадишахме се със Софийски въздух, досущ хелии. И развеселени с изтънени, смешни гласове решихме в кое кафе да подпираме мебелите. Жалко че нямаше кой да ни снима тогава, бяхме се разложили на слънчевата светлина като мекотели. И все пак можеха да направят страхотна реклама за удобството на пластмасовите столове, или колко и какви пози можеш да заемеш върху тях. Всичко беше прекрасно. Като изключим досадните птички, пеещи някъде на близо. Когато живееш дълго време в София си свикнал повече със шума от колите, и дори в тиха лятна нощ, когато няма движение по улиците, не можеш да заспиш. На съседната маса имаше наши познати. Силно казано познати -кифлите , оппп грешка нека въведа новия термин „гевреци“ от съседните блокове. Както и да е, успяхме да им набием един дълбок игнор и се концентрирахме върху нашите блестящи животи. Не след дълго покрай масата на онези изестни млади дами, се появи група  хищтници от мъжки пол. Е тогава стана интересно. Стола ми се оказа облегалка и то страшно удобна. ТО не беше подпиране, придържане, побутване и какво ли още не. Явно на човечеца му беше много удобно. Можеше и да си поседне все пак, а не да виси двайсет минути прав. Горкичкия, сигурно го заболяха крачетата. О горките те. Дай мама да ги цунка. След още две намествания се чу тежък глас над мен.

- Ааа, ама това ти ли си ?
- Аз чак сега те видях.
- Ама какво правиш, що не се обаждаш ?!

- Лол, възкликнах аз.
- Явно пак съм забравила да махна шапката си невидимка!
- И аз се радвам да те видя.

Ето така  става, когато излезнете от вкъщи и не проверите дали сте изключили печката. Може и да се приберете вкъщи и да не намерите нищо освен изгорели отломки от вашите неща.
Все пак белята беше по-малка. Просто бях невидима отново, и то само за определени хора.
Не ми се случва за първи и не вярвам че ще е и за последен път. Просто искам да ви дам съвет. Ако и вие имате шапка, наметало или ако ще чорап-невидимка, не е нужно да се облечете предизвикателно или въобще да не се обличате за да ви забелажат, просто преди излизане проверете дали не сте невидими вследствие на магическия ви предмет.

Пожелавам ви успех