Сън или реалност ?!

Шесто действие :

Окончателната им раздяла :

Из дневника на Рен :

Рен крачеше с черните си дрехи в задушните и пусти улици. Очите му не бяха свикнали още със силните лъчи на слънцето и единственото което можеше да направи е да подложи дланта си на веждите. Сянката на тази примитивна козирка пускаше сянка върху цялото му лице. Единствено лъщеше дългия му нос, който излизаше от обхвата на сянката.

Рен си отключи, метна ключовете на дивана и се хвърли върху леглото. Лежа около минута, изправи се и с „офф“-кане се запъти лъм банята.

След 20 минутно къпане, той изглеждаше още по-разочарован. Може би защото душът не му е донесъл, свежестта и облекчението от преживяното. Той гледаше към китарата си, и с нетърпение чакаше да отмине яростта и гнева му, и да останат само спомените и хубавите чувства. Тогава, той отново щеше да озвучава целия квартал с импровизираните си и ужастни сола. Отново щеше да кънти в главата му най-тънката струна… всеки тон изтрелян от тази струна влизаше като куршум в сърцето му. Тази струна беше специална за него, заради спомените които е запечатала Нана на нея.

-Как може хората да наричат тази струна „МИ“ … трябваше да я нарекат „СИ“. хах х -х -х (Рен започва да се подхилква)

Усмивка и леко похилкване се появиха на лицето на Рен… но точно за 5 секунди , лицевите мускули отговарящи за усмивката отново се отпуснаха.

Той качи перцето си на горната струна и я удари 2 пъти. В тишината отекна гръмко „си“"си“. (2рата по дебелина струна е „си“)

Рен набързо извади сака и го напълни с дрехи. Единствения начин да не мисли за случилото се ,беше да върши работа. Главата му беше пълна със мисли и спомени, и предположения.

Рен седна пред лаптопа. Погледна скайпа.

-чат-човек Х – Хей ники какво става.

-чат-Рен- Нищо не става.

-чат-човек Х – В понеделика след изпита ще ходиме на дискотека. Ще бъде много известен ДиЖей а пък и изпита взет невзет ще трябва да бъде полят.

-чат-Рен- Не ми се идва

- Братле отново ли няма да дойдеш… за какво го правиш… само да не казваш после че сме те изолирали. Вече няма да те се хабя да те викам. Ти си най-затворения човек които познавам. И не само това… ти си най скучния , и сив човек… от месеци не си се усмихвал.

- Остави ме на мира. когато ми се доходи на диско ще дойда…

-ок

- и още нещо

- кажи ?

- от днеска живота ми ще бъде още по-еднообразен, сив , и скучен.

- се 1

- дано да е се 1… съмнявам се…

Мисълта че вече няма да види Нана го преследваше. Сълза с стече от очите му… със мъка на сърце. Той блокира всички абонати в листата си. Отвори notepad-a и въведепроизволен набор от букви и числа. Целта му беше да не ги запомни. Отвори прозореца на скайп за смяна на паролата… натисна ctr+V и натисна „потвърждаване“…

Той чатеше с последните приятели които не беше блокирал, като за последно, преди да натисне бутона за отписване.

=====================

20.06

—————————————–

Началник гарата вдигна палката си нагоре… Зелената страна на палката беше насочена към локомотива. Машинистите прибраха стърчащите си глави и затвориха прозорците. Локомотива изръжа и започна да влачи тежащите тонове вагони, които превозваха хиляди пътници наведнъж. Когато последния вагон се отправи към гърловината на гарата, началника се обърна и се запъти към кабинета си. На перваза на подлеза той забеляза листче затиснато с чаша кафе.

-Ехх младежа хубаво седеше тука, ама защо не си изхвърли боклуците.

Той видя че листчето всъщност е започнато писмо ,което не е довършено. Стареца затечете писмото, макар и повечето от него да е размазано от сълзи. Личи си че младежа е влюбен в някоя… тогава защо плачеше през цялото време.

Смачка листчето и го изхвърли в кофата, макар че беше сигурен, че мястото на това листче би трябвало да бъде в ръцете на някоя красива жена.

================

Надявам се да не ме разбереш по-грешно. Искам да ти кажа, че много ме е яд, че неможах да се задържа в сърцето ти, и че допуснах да ходиш по други мъже и сега да понасяш срама. Няма да ти създавам повече ядове, и да всявам разруха в живота. Ти незаслужаваш това. Ти трябва да бъдеш щастлива. И съм сигурен, че ще постигнеш щастие някой ден, вярвай ми. Много се надявах да съм аз, но единственото което ти дадох е пепел.

Нека завърша с нещо хубаво това писмо. Радвам се, че успях да докажа, че те обичам… радвам се, че поне останах за теб един добър човек.

Нана обичам те и адски много, съжалявам за проблемите които ти създадох. Ще ми липсваш толкова много, че едва ли си го простя,че те загубих. Още секундите след като ме изпрати, започна да ми липсваш. Обещавам в следващия живот, пак да се запознаем и пак да изживееме тези мигове които изживяхме, но този път без да те наранявам, а ти просто да няма какво да криеш. Ще живеем в къща с двор, мотор в гаража, мед в мазето, кашончета с шоколад на тавана, и море от рози в леглото където ще се любим по цял ден.

Ако ти трябва помощ за нещо, аз винаги ще ти подам ръка, защото оценявам това което направи за мен. Ще те чакам на най-южния бряг на голямата европейска река, но те предопреждавам, че там ще срещнеш само мъка, сълзи, нежастие. Няма да мога да те разсмивам.

Днеска дочух глас в главата който ми каза, да се попека на балкона. Сега този глас ми казва, че е време да поема дълг и труден път и да оставя хората да живеят живота си.

Сбогом

=====================

Из дневника на Нана :

Писмо до Рен.

Найстина ми липсваш, не е лъжа. Част от мен толкова много те обича, че не може да си представи, какво е да бъдеш далеч от мен.За сметка на това, има много неща от които ме боли. Никога не съм казвала че не си достатъчно добър, или че трябва да станеш по-добър. Дори и да го кажа това ще бъде лъжа. Ти си страхотен човек, и дори и когато съм ти била бясна или страшно сърдита за нещо, никога не съм казвала че си лош човек на който и да било. Друго, което искам да споделя с теб е знам че съм злопаметна и помня повече лошото, но това не значи че не помня и хубавите ни спомени. Напротив, доста често се сещам за всички прекрасни мигове с теб. Иска ми се да изживея още толкова, и да бъда щастлива както в началото. Но вече не мога,не защото нямам чувства към теб, а защо веднъж една връзка пречупена, винаги остава такава. Бях прочела на скоро някъде че е наивно да лепиш счупеното, и че белезите винаги оставят. Така е, болката е много повече от всичко друго в мен. Измъчвам се, боли ме,чувствам се самотна, липсваш ми и искам да бъдеш близо до мен. Но просто не мога да го направя. Не си виновен ти, просто не мога да живея, не мога да си позволя да живея така. И да сме заедно, пак ще бъдем разделени докато не завършиш. Най-малкото Токои ни дели, и ще е така, докато не се изучиш. Колкото и да те обичам и да ме боли, не мога просто просто, така да се гушна в прегръдката ти и да се почувствам така както беше преди. Болката си остава в мен, независимо от всички. Исках да ти кажа тези неща и още толкова. Искам да знаеш че не ме е страх да се видя с теб, страх ме е от това че ме заболи още повече, когато се видим. Знам че няма да се сдържа и ще искам, да те гушкам и целувам…. А няма да е редно. И двамата само се нараняваме от това. Защото аз не съм готова да се върна при теб. Найстина не съм.

Ти нямаш вина, или поне е минимална. Снощи казах че ако знаех че нещата ще стоят така, нямаше да се захващам. Знам че звучи грубо, но е истина. Защото може би ако не те бях срещнала, нямаше да те обичам така. Нямаше да ми е толкова трудно да те преживея, и да си поемам дъх, едва когато трябва. Ти ме остави толкова щастлива и наранена. Радвам че се познавам, че си толкова страхотен човек. Но не се радвам че от всичко това, боли адски много. Защото сега ми липсваш страшно много. Защото разбрах че любовта може да боли, дори повече от колкото съм си представяла. Знам че и ти имаш чувства към мен, и знам че сега би попитал, тогава защо не пробваме отново. Ще повторя думите си, защото любовта не е всичко на този свят. Понякога боли повече дори когато си с човека, когото обичаш. И в случая е така. Дори и да знам че си само мой, а си далеч от мен, как ще се чувствам отново жива. Как да чакам да си дойдеш, като сърцето ми се къса. Как да вярвам че би ме обичал, като в друг град. Винаги съм мразила любовта, защото е непредсказуема и никога не знаеш, какви чувства можеш да тайш към някого, или кога ще се влюбиш в друг човек. Боли ме да те гледам, колко си наранен, но повече ме боли от това че не мога да позволя на себе си, да се измъчваме взаимно. Не мога да издържа на болката да си далеч от мен. Понякога найстина те мразя че трябваше да заминеш, и не искам да те виждам, защото ме нарани адски много, но същевременно ми липсваш страшно много. Ето искаше да знаеш за чувствата ми. Казах ти ги. Може би след години, когато си дойдеш , ако ще си идваш, болката може би ще е утихнала, ще съм забравила къде съм я прибрала и нещата ще са по-различно. Но сега просто не мога да бъда и да чакам още тро години, за да бъда с теб, така както аз искам. Знам също, че понякога идвам толкова ненадейно в живота ти, както си и тръгнах. Знам. Слабостта ми е по-силна понякога. И знам че от това боли също толкова. За това взех решение, найстина да преустановим връзка.И този път найстина ще го направя. Това е последното нещо, което ще ти напиша,

Найстина те обичах и все още те обичам, но предпочитам, да спрем да се нараняваме взаймно, с тези полу-мечти, че всичко ще се оправи просто така. Няма да стане так, и за това аз ще взема отново трудното решение, да не се виждаме, чуваме или пишеме повече. Винаги ще останеш част от сърецето ми, и мен самата. Благодаря ти за всичко, и найстина бях щастлива с теб. Пожелавам ти всичко най-хубаво и дано Токио си заслужава всичката болка и мъка, която причини и на двама ни.Пожелавам ти да се развиеш професионално, както желаеш, и някой ден, ако все още съм човека когото искаш в живота си ,и ако ти за мен си същия. Тогава може би не само ще мечтаем за съвместен живот, а може дори да го осъществим.

Обичам те. Исках да знаеш всичко това.

Ще се видим след 3 години може би

Късмет в живота.

Край

—————————

Една мечта с различен край 5 !

Пето действие :

Рен вече беше заминал за Токио …..

Забележка; Свързано с тяхната годишнина….

Из дневника на Нана

Нана гледаше в монитора.Но какво гледаше и тя самата не знаеше. Дали снимката им с Рен, която седеше на десктопа.Дали безбройните страници,с теми от лекциите, или просто погледа и беше празен.Музиката дънеше в слушалките и, но някак си не достигаше до нея. Тя беше в нейния си свят. В онзи вълшебен, приказен свят с нейния принц.Поглеждаше от време на време часовника и броеше минутите до 12:00Ам. С носталгия и мъка, радвайки се и плачейки едновременно.Опитваше се да събере мислите си, да контролира всички чувства напиращи в нея, но не успяваше. Беше разстроена от факта че е сама.Че в този момент,в който тя има най-голяма нужда от него, беше изоставена на произвола на съдбата.Като есенно дърво обрулено от силния вятър, листата от нея понесени от вихъра падаха надолу и все по-надолу към земята, която ги привличаше със своята вечна сила. А тези листа обагрени във пурпурни цветове,бяха нейните неосъществени мечти и фантазии… Всичко което искаше да правят с Рен когато са заедно. Но сега и да искаше нямаше как да го направи. Та той беше на другия край на света. Съвсем сам и безстрашен както винаги в нейните очи.Възхищаваше му се за това че пое по пътя си, там където няма нищо друго освен вярата в обичните му хора. Там където сам той не знаеше какво ще се случи.Където не познаваше никой освен себе си,но въпреки това се държеше и не спираше да вярва че ще дойдат други времена. По-хубави и светли за тях двамата. Нана до толкова беше потънала в мрака на своята душа, опитвайки се да повдигне духа си чрез надеждата на една влюбена жена, че съвсем забрави за света около нея.Е все пак този истински и до болка реален свят не пропусна да и напомни къде се намира тя.Докато тя седеше и мечтаеше за срещата и с Рен,се чу силен трясък около нея. Нана извърна главата си и видя телефона с и на земята.Той се беше разпаднал на съставните си части и тя отиде да го събере и прибере. Неволно след това погледна към бутилката с джина.

Нямаше намерение да пие този ден или поне не точно сега.Но без да се усети вече беше в кухнята и грабнала бутилката с малката си ръчичка наливаше в чашата смело. Не се задоволи с малко, ами напротив напълни чашата до половина. След това смеси съдържанието на чашата с малко сок. По-скоро за цвят отколкото за вкус. Отново седна пред монитора. Влезна във папката с тяхните снимки и докато разглеждаше всички тези красиви спомени,запаметени надигаше чашата.След няколко секунди се отрони първата сълза.Последвана от още една и още една, те прераснаха в тих плач.Сломена от самотата, която изпитваше без него, от разстоянието и състоянието и, тя не можеше да спре. Искаше се и се света да пропадне под краката и. Да бъде далеч от всичко, да забрави за всичко и най-вече за нестихващата болка в сърцето. След известно време успя да събере сили в себе си и да спре този кошмар.Реши че трябва да бъде силна и и щастлива поне от факта че са все още заедно. Защото можеше този ден да бъде още по-мрачен и кошмарен за нея.Можеше да бъдат разделени не от разстояние ами от нежелание да се преборят със перипетите, които съдбата им постави. Тогава тя се развесели и започна отново да мечтае за срещата и с Рен. За това как, когато се видят ще празнуват тази месечина макар и не на самата дата. Осъзна че не е толкова важно дали сега е при нея а това че той е неин. За това че и принадлежи и има цялата му любов само за нея. Тя го обичаше, той я обичаше нима едни километри седящи между тях, можеха да ги разделят. Не !!! Те нямаха такава власт над тяхната любов.

Една мечта с различен край 4 !

Четвърто действие:

Из дневника на Рен:

Рен гледаше през прозорчето на купето. Влакат бавно се лакатушкаше по последните стрелки които щяха да го отведът до правилния перон.Чуха се и първите скърцания на спирачките. Влакът спря а хората почнаха да се блъскат към изходите. Рен търпеливо изчака всички и слезна последен. Перона беше почти пуст, Разбирасе казваме „почти“ защото нямаше как да сбърка единствения сиует.

-Нана! Какво правиш тук?

-Дойдох да те посрещна. - и Нана извади 24 каратова усмихка.

Рен също се засмя и я прегърна и 2мата се запътиха към изхода. Нана взе една от торбите му за да не му тежи. Двамата взеха едно такси и се отправиха към едно тяхно любимо заведение. Там Рен разказваше за преживяванията си и сладко си попииваше от коктейла „лека нощ“. Нана беше пррехапала устни и го слушаше в захлас. По едно време им стана нервно и решиха малко да се поразстъпчат. Тръгнаха към дома на Нана. Двамата се целуваха страсно докато чакаха асансьора. Рен небеше докосвал женска плът от месеци и инстинктивно притисна Нана в ъгъла на кабинката. В отговор тя разкопча суичера му. Целувките им ставаха все по силни и страсни. Двамата се хапеха и дърпаха. Сърцето на Рен щеше да отскочи от радост. Вълнението не избегна и на Нана. Тя с сетни сили успя да уцели ключалката и двамата влезнаха с шум в апартамента. 2те котки вътре веднага побегнаха към друг край на апартамента. Рен разтовари портфейла , ключовете и торбичките си, разкопча колана си и се пльосна на кревата все едно си е у тях. Нана дойде носейки купа с плодове, които остави на щкавчето си и веднага без да се замисля чхна Рен като конче.

Започна да смуче ухото на любимия си. Тя знаеше че той умира за това. Той отвърна с хапене около вратът й. Бавно и неволно той свали потничето. Без никаква съпротива тя разреши да й свали и сутиена. По всичко обаче личеше ,че Рен е ориснен. Чудеше се дали ще успее да я задоволи и дали наистина иска секс.

Минаха 3 минути в бурни целувки. Огромното тяло което затискаше Нана се изправи и започна да сваля всичките си дрехи. Нана също тръгна , но Рен я прекъсна с Атака от целувки. Целувките му измукваха всичко в тялото й, а ръцете му мачкаха гърдите й . Усещаше още вкусът на душ-гела по тялото й и си спомни времената когато си лягаше и ставаше с този аромат, Изведнъж рязко се дръпна надолу и се озова в скута й. Повече от всичко искаше да вкуси от нея. Нана знаеше какво иска Рен и му се довери напълно. Плахо , но сигурно тя разтвори краката си. Този знак даде стимул на Рен да продължи. Той приведе глава. Нана цялата настръхна, краката и се отпуснаха а ръцете и почнаха да мачкат чаршафите като тесто. Рен беше чакал от толкова много време този момент.Дни наред броеше деня на завръщането си и деня в който ще целува всяко парченце плът от Нана. След малко той я настани в любимата й поза. Нана Усещаше острите зъби които я хапеха, усещаше грубата ръка която мачкаше гърдите й, усещаше студеното присъствие на пръстена му докато той се опитваве да стимулира допълнително клитора й. Разбирасе най вече усещаше как Рен влизаше в нея самата. Неможеше да повярва че й се случва това толкова прекрасно нещо.Двете тела постепенно влезнаха в ритъм и двамата се потопиха в буря от сънища и мечти, в свят в който никога не биха искали да излезнат. Свят ,в който да не се карат и да не спорят. Нана повече от нищо на света не искаше това да свършва.

Докато летеше в обаците Рен реши да затвори за малко очи. Веднага почна да благодари на съдбата че му е помгнала да стигне до тук. само допреди часове бяха скарани , а сега 2мата се сливат в една еднотодна смес. Смес забъркана от незнаен химик.

********

Из дневника на Нана:

Нана лежеше безпомощно на леглото. Чустваше се пребита.Сякаш я бяха ударили с мокър парцал през лицето. Само преди двайсет минути тя се прибра от лекции, беше като изцедена.

Докато на ум се жалваше сама за себе си, телефона и звънна с онази така позната мелодия.

До преди секунди тя нямаше сили дори да мисли, а в този момент скочи като хищна тигрица за да вдигне.

-Ей бейб какво става? Кога ще си идваш, кога ти е влака ?

Въодушевена от това че чува Рен и малко засрамена от начина по който му дигна,с тези директни въпроси отправени към него. Но имаше и оправдание за това, тя толкова силно желаеше да го види, да бъде в прегръдките му, че за друго не можеше да мисли.

От другата страна се чу един глух глас:

-Ми бебе няма да си идвам днес. Имам много да уча, съжалявам. Просто исках да те чуя за това ти звъня.

-Апффф а аз толкова исках да те видя. Ебаси тъпото.Ебаси тъпия Токио-изкрещя Нана в слушалката и тресна телефона.

Толкова се ядоса че метна телефона в другия край на стаята, докато устата и сипеше псувни.

Повъртя се в стаята няколко минути, приличайки на диво животно затворено в клетка, и реши че ще си вземе един ободряващ и успокойтелен душ.

Събличайки дрехите си тя мина покрай огледалото,спря и гледайки строго себе си, си помисли че е станала зелена от яд. Това я накара малко да се развесели и усмихне. Представи си дори как от ушите и излиза син пламък и се засмя, небрежно. Оставяйки пътека от дрехи след себе си тя влезна в банята, и пусна топлата вода до край. Тогава отново се натъжи, защото се сети че когато Рен беше с нея под душа водата винаги беше топла, но никога вряща. Понякога този факт я дразнеше тъй като умираше за топла вода, от която кожата и да почервенява.

Отново започна да мисли за него и за километрите, контролните и всичко друго, което ги делеше един от друг.Мислите в главата и я попарваха повече от водата,която се стичаше на струй по нея.Музиката от съседната стая беше толкова силна че дори, понякога не чуваше собствения глас в главата си. Както винаги по навик първо изми косата си, която беше доста пораснала и се разтилаше нежно по гърдите и гърба и. Нежно галейки формите и. Толкова нежно, както Рен го правеше.Нана затвори очи и си представи че той отново е до нея. Започна да мие всяка част от себе си с гъбата. Гърдите и настръхнаха от допира с мократа и топла гъба, която се плъзгаше по тях с нежни и чуствени движения. После премина по-надолу към коремчето, което тя толкова обичаше Рен да гали с пръсти. Усети как се разтрепери, как той я гали, как я целува нежно.В този момент тя приличаше на есенно листо, движейки се леко под тласъка на вятъра. Докато си представяше как Той е около нея, как прекарва пръсти по нея, с леки и в същото време страстни движения, тя не усети как някой се беше прибрал вкъщи. Вглъбена в себе си и самотата, която изпитваше без неговите ласки,тя не осъзна дори, че вече не е сама в банята.

Няколко секунди по-рано Рен беше се прибрал.Той беше толкова близко до нея, че дори не можеше да си представи. Беше я излъгал по телефона. Но това беше благородна лъжа, просто искаше да я изненада. Да бъде във въхъра си. Когато беше влезнал вече в апартамента, виждайки всичките и дрехи по пода, сякаш тя му беше оставила знаци, които той да следва за да бъде отново с нея, Рен не се сдържа. Метна всичкия багаж на земята, набързо съблече дрехите от себе си.Точно тези дрехи, делящи го от единственото което искаше в този момент и всички други.С безшумни стъпки влезна в банята и я видя чисто гола. Подпряла ръцете си на стената. С леко разтворени крака.Малкото и дупе беше леко издадено напред. Толкова сладко че направо му се искаше да го притисне близо до себе си веднага.Водата се стичаше по нея,образувайки малки водопади,покрай изпъкналите и форми. Той седеше безмълвен и гледаше нея. Този момент щеше да бъде незабравим и за двамата.

Докато Нана си представяше че Рен я докосва с пръсти, и си играе с тях по тялото и, тя усети една студена ръка как прекарва една мечтана линия през нея. Позна го още от първия момент. Дори не се и обърна, за да провери. Просто се отдаде на мига .Тя усещаше порива в себе си така ясно, както с никой друг. Толкова силно го искаше и знаеше че той отново ще бъде нейн, че ще се слеят в едно цяло.Рен леко побутна краката и за да се разтворят още. Тя не се съпротивляваше , беше оставила да прави с нея каквото иска.Усети едната му ръка на гърдите си.Другата се плъзгаше нагоре-надолу по тялото и. Сякаш тя беше струна,трептейки леко под неговите пръсти. Рен започна да целува гръбчето и , да я хапе нежно по врата, да я дере с нокти, да прави всичко, което я подлудяваше. Караше я да изпадне в екстаз само от ласките му. Искаше и се да го усети в себе си. Да го почуства. да Изгаря в обятията му. Да се разтапя … Тогава усети ръката му как с леки движения захваща косата и . Тя настръхна за пореден път,тогава Рен с лека нотка на агресия издърпа главата и назад, пръстите му все още бяха оплетени в косите й и я ухапа по-силно по врата.Нана усети как той прониква леко и плавно в нея.Това чуство не можеше да си сравни с нищо друго. Беше толкова истинско. По-истинско и от изгрева и залеза едновременно. Тя усети как беше вече целия в нея. Как започна да се движи в ритъм с него. Как се сляха в едно, намерили своята половинка. Това изпепеляващо чуство не я напускаше. Чустваше се жива, изпълнена с енергия, истинска, завършена и все така опиянена от него. Рен прошепна тихо, на ушенце :

-Нана Обичам те и винаги ще те ! Ти си ми всичко.Ти ме караш да стигна винаги с теб до края.

От тези думи ли , или от това което ставаше вътре в нея,диханията и леките мъркащи звуци, които тя издаваше, зачестиха,бяха по-силни и чуствени.

Рен знаеше че тя ще свърши и продължи по начина, за който тя умираше,всеки път в прегръдките му. Но Нана не беше готова да го направи сама. Извърна главата си към него и с онзи поглед му даде знак, че без него няма да го направи. Рен се усмихна, тъй като му беше ясно че иска да свършат заедно, в синхром. В тези последни секунди преди края,хармонията между тях беше пълна, желанията им и страстите им бяха взаимни и това беше още по-голям опият за техния екстаз…..

Една мечта с различен край 3 !

Трето действие :

Из дневника на Нана :

Както всеки ден така и днес Нана и приятелките и бяха в кафето. Те седяха и се смееха.Привидно и 3-те бяха в дорбо настроение. Но наистина това беше само повърхностно излъчване.Нана в дейстителност не беше толкова весела.Постоянно погледаждаше към телефона си в очакване на смс от него. От човека на нейния живот.Тя се чудеше какво става. Беше му писала по-рано през деня. И вече няколко часа чакаше той да и отговори. Дори си мислеше че може да го е засегнала с нещо и се колебаеше дали да не му звъне за да провери дали е истина. Така се беше вглъбила в себе си че думите на момичетата минаваха през нея като вятър. Усещаше лекия бриз на словата , но не успяваха да стигнат до нея.

-Нана къде витаеш пак ? – попита Рал

Но Нана дори не я чу, продължаваше да мисли за Рен и за смс-а, който му беше пратила.

-Нана добре ли си ? Да не закъсняваш за някъде че гледаш часа ? -с нежен и тих глас попита Надя.

- А … Какво ? -каза Нана

- А не никъде няма да ходя. просто си мислех че той ще ми пише нещо поне .

Двете момичета, който седяха в другия край на масата се спогледаха учудено и в един глас попитаха:

- Кой това ? кой чакаме ?

Нана се засмя и бузите и се зачервиха. Не си личеше много, но тя усещаше руменината по тях и отговори весело

- Е как кой, ми любовника.

Скоро след това и трите се прибраха.

Нана наистина беше изморена цял ден беше по магазините с Рал и единственото и желание беше да се наспи.Взе един бърз душ и си легна.Опитваше се да заспи, но нещо и пречеше. Тя много добре знаеше какво е това чуство и въпреки всичко се опитваше да го подтисне в себе си.Тя се чустваше донякъде изоставена, донякъде ненужна и неуверена в себе си. Дори подлагаше чуствата му на съмнение.

Мислеше си:

-Ми ако той вече не ме обича.Ако съм направила нещо, което не му е харесало ? Ами сега какво ще правя? Последва още едно завъртане и наместване в леглото, но мислите не спираха да нахлуват в главата и.Това беше доста подтискащо за нея , пресегна се и сграбчи телефона си за да провери за смс или пропуснато повикване. Уви пак седеше само картинката на дисплея и.Нана притисна телфона до гърдите си и се опита отново да заспи. Накрая съня я споходи, но не за дълго. Вече беше изтощена не само от ходенето, което не беше малко, а ми и от факта че дори не може да заспи. Какво и направи той ? Какво ? Защо толкова много го обичаше и така ревностно искаше да получи доказателства и за неговата любов.Вече беше 03:00ам сутринта а тя все още беше будна.Даже беше и ядосана. Ядосана на себе си и на него, на Рен. Не разбираше какъв му е проблема и точно това искаше да разбере. Тя започна да търси телефона си под завивките докато не го намери.Отвори нежно капачето му , въпреки че и се искаше да го метне в стената. И с леки докосвания започна да пише поредния смс за него. Но този път беше различно.Този смс нямаше да съдържа мили и сладки слова, в него тя щеще да излее други чуства. А именно гнева който я беше обзел.След няколко минути смс-а вече беше изпратен. В този момент и се искаше да върне времето назад, защото беше груба и написа неща, който дори не искаше да си помисля. Но не можеше вече да направи нищо.Смс-а беше получен.Тогава се ядоса още повече и то на себе си.Как можа да допусне на гнева да е превземе.Защо допусна да бъде заслепена и да го нарани по този начин. МИслеше си че ако му се скара и го нагруби ще и стане по-добре, не беше права и го знаеше.Обзета от яд и страх да не го загуби се метна на леглото, зави се през глава, сякаш бе малко дете опитващо да се скрие от сенките на ноща….

Из дневника на Рен:

Рен се въртеше в леглото. Гсм-а му извибрира и той го погледна. Беше смс от Нана.Преди да го отвори той изтръпваше в страх.След като го отвори си отдъхна и изтри с лакът подното си чело. Нана му беше написала само сладки приказки. Той натисна копчето за отговор. Написа думите „мерси много , обичамте“ … след малко размишление той реши че е много бедно и го изтри цялото. След дълго време в размисли той отново започна да пише с огромните си пръсти по мини клавитурката. Движенията му бяха смешни и взиращия се поглед в клавиатурката подсказваха, че на човека не му е лесно.

„Всеки миг с теб ме прави щастлив

Всяка твоя целувка, Всяка твоя ласка

…

Изведнъж спря… той се мъчеше да сътвори нещо ,но неможеше. Всички думи му се виждаха бедни за да сравнят любовта му. Всичко му се виждаше клише , всичко му се виждаше прекалено банално. Рен се ядоса. Хвърли гсм-а си с надеждата да се разглоби и батерията да се извади и телефона да се изключи сам. Неуспя… последва 2ри смс от Нана. Той отиде плахо до края на стаята. Вдигна телефона, и се взря в дисплея. Ръцете му се отпуснаха и изпуснаха телефона, цялото му тяло се свлече надолу подпирайки се на стената.

-Край , изгубихя . Край изгубих я. Край изгубих я.

След половин час бездействие. Той се съвзе. Облече пълтото си и се затича надолу по стълбите. Стигна до входната врата. Валеше огромна снежна буря. Судения вятър бръснеше кожата му.

-Няма начин. Трябва да стигна до нея.

Той сам осъзнаваше че алтернативните методи на комуникация с Нана , лато например интернет или скайп щяха да имат негативен ефект. Той тичаше в тъмнината. Той тичаше в студът. Той осъзнаваше че тя живее толкова далече че трябва да тича с часове. Но това не го спираше. Той тичаше.

- Трябва да стигна, Трябва да стигна.

Една мечта с различен край 2 !

Второ действие :

Забележка- Ситуацията е една и съща, но с различни нюанси уловени и разгледани през очите на героите ни.

Из дневника на Рен:

Градинката беше пълна. Нана отиде при най добрата си приятелка.

- Вечер с Рен или игра с Кети?

-Вечер с Рен

Нана се засмя и отиде при другата си добра приятелка.

- Вечер с Рен или игра с Кети?

Манди свали слушалките от мп3то и я помоли да повтори въпроса и.

- Вечер с Рен или игра с Кети?

-Вечер с Рен

Приятелите на Фифо се събраха и почнаха да си шушукат нещо.Рен се поизпоти.Той реши да поразведри обстановката и пусна няколко базика с Алли Манди.

Нана почна да да си подрипва из голямата градинка и да си тананика песен. По едно време се спря и се замисли.

-Е ема аз съм обещала днеска да играя.

-Не е възможно -каза Алли

Манди пак си свали мп3то и попита

-Какво каза?

-Въпроса не е какво казах а аз, а какво каза тя.

Групичката на приятелите на Фифо пак се затвори и пак започнаха да си шушукат и да си кикотят. Рен реши да се абстрахира от тях и погледна приятелките на Нана. Те седяха с окорени очи. Погледна и към Нана. Тя продължава се кикоти,да си пее и тананика. После отиде към един нейн приятел.

На пейката дойдоха още хора. Рен реши че е му е време да си ходи. Всички в градинката го гледаха, но беше сигурен че тъмнината скриваше зачервеното му лице.

——————

Беше студена вечер. Автобуса спря и отвори вратите си. Единствения пътник слезна. Погледна таблото и видя че 2рия му автобус няма да идва скоро. Той завря ръце в джоба и се запъти към тъмнината. С едно движение на ръката той отскубна каишката си и я метна в близките храсти.Продължи да крачи и да гледа надолу и да си мисли.

_________________________________________________________________

местата обелязани с * от приказката липсват части… просто автора неможе да опише как героя му плаче.Малко тъпо е в приказка да се пише едно обикновенно изразче като например „и Рен заплака и бла бла“ бла бла. все тапи работи.

Из дневника на Нана :

Нана имаше среща със Рен. и вече закъсняваше с 15. мин.Нервно гледаше телефона си и броеше секундите с който закъсняваше. Вървеше бързо с намерение да изпревари времето. Когато стигна до него се затича да го прегърне. Рен я отблъсна от себе си и каза с груб тон

-Ай де бе няма да те чакам до утре. Никога не идваш на време. Писна ми секи път да те чакам.

Нана го погледна учудена и същевременно смутена защото той беше прав, тя винаги закъсняваше. Надигна главата си и го погледна в очите с онзи неин поглед, който винаги го разтапяше.

-Какво ме гледаш така-каза Рен.

-да не си някое бездомно гладно кученце ?

Нана още повече се смути.Не знаеше какво да каже.Беше като вледенена от тези думи.Та той никога не и повишавал тон.Какво му е днес че се държи толкова грубо към нея ?

В този момент Рен я дръпна за ръката и двамата седнаха на пейката.На тяхната пейка.

Рен обърна главата и към себе си. Но продължаваше да я гледа студено и чуждо

Нана беше готова да заплаче. Очите и се пълнеха със сълзи, но се опитваше да ги държи в себе си.

Тогава Рен каза:

-Нана искам да се разделим..

Нана вече не можеше да се сдържи.Сълзите почнаха да се стичат по лицето и.Грима и се размаза, не можеше да мръдне, дори да издаде звук.На няколко пъти се опита да произнесе думата „защо“ но беше като няма. Просто седеше и гледаше в него. В онзи чужд и непознат за нея Рен.

В този момент се чу звънене на телефон, Нана се стресна и се събуди.Тогава осъзна че това е било просто кошмар, че е сънувала, че това не се е случило.Тя си отдъхна… Пресегна се за телефона си и Видя пропуснато повикване от Рен, но реши че ще му звънне след малко.Не беше в състояние да говори с него. Беше травмирана.Дори беше плакала в съня си. Няколко часа по-късно тя все още не му беше звъняла. Беше я страх да се изправи пред него след онзи смс. Страхуваше се че съня и, онзи глупав кошмар може да се окаже истина. През целия ден Нана беше изнервена. Пред всичките и приятели изглеждаше доста разлигавена, но само тя знаеше какво става вътре в нея.

Толкова много искаше да му звънне и да му се извини, искаше и се да го види, но от друга страна не знаеше как да го направи и до известна степен искаше да отстоява позициите си, спрямо изразяването на чувствата му. Беше толкова объркана и раздвоена.Тогава Рен и се обади отново, и каза че идва при нея.Тя беше в градинката заедно с приятелите си.Беше голяма компанията днес.Нана беше като полудяла. Опитваше да се обърне внимание на всички и също така да избистри главата си. Обикаляше като пчеличка от единия край на пейката до другия. Лигавеше се и изглеждаше весела.Когато отново отиде при Рен , той я попита дали да остане за през нощта. Очите и светнаха от радост.Но точно в този момент се сети че беше обещала да играе.Беше дала думата си на Кети, както и на няколко други познати. Стана и кофти, тази мисъл помрачи лицето и. Стана и уж весела попита останалите какво да прави, защото явно не можеше да вземе решение сама. Някой и казаха да предпочете Рен, други казаха че трябва да изпълни обещанието си. Нана знаеше че иска и двете неща, но все пак трябваше да избере. Помисли си че Рен ще я разбере и че няма да има проблем ако отложат срещата си.Каза му че е по-добре да се видят на следващия ден и че тогава ще бъде свободна само и единствено за него.Когато тръгна да го изпраща имаха лек спор.След това Нана стана мрачна и кисела. Не и се говореше, а когато някой я попиташе нещо тя се заяждаше. Не можа да разбера защо той и се сърди толкова много. Заради факта че предпочете да изпълни обещанието си, заради това че последните няколко дни не се бяха виждали или заради това че попита останалите какво да направи.Може би всичките и постъпки през тези дни бяха неправилни,и караха Рен да се чувства ненужен и самотен. Това беше Нещо, което тя не искаше.. Но не можеше да промени в този момент, чувстваше се лоша и се сърдеше отново на себе си. На малкия дявол, който живееше в нея и я караше да прави грешни неща и да наранява хората. Винаги се е опитвала да подтиска тази черта надълбоко в себе си . Но имаше и доста пъти в който не успяваше.

Една мечта с различен край !

Някои от вас вече са чели част от тази история, други не. Предполагам че ще има хора, които ще

разпознаят главните герои и на тях ще кажа само- Браво деца, имате добра памет.Но най-важното, което искам да ви кажа е – Надявам се да ви хареса.

Може да има несъответствия в историята, или ще ви бъде сложно да схванете съдържанието, това е така понеже :

1: Тази приказна мечта е сътворена от двама автори

2: Всеки от авторите е изразил своята гледна точка и чувства, спрямо дадена глава.

Първо действие :

Имало едно време…….

Из дневника на Нана:

Нана и Рен прекараха деня в разходка из парка .

Те се смееха и си говореха за най-различни неща. Радваха се на това че са заедно и се любуваха един на друг. След няколко часа се прибраха в апартамента на Нана .

Рен беше доволен и не подозираше за изненадата, която Нана му беше приготвила.

Те отново бяха заедно.

Прегърнати лежаха в леглото и се радваха на безценните мигове заедно.

В един момент Нана стана от леглото целуна го нежно , облече се и му каза с нежен глас

-След малко се връщам , не мърдай от тук ….

След няколко минути тя вече беше взела кошницата (пълна с доста неща) малко и тежеше, но въпреки това се качваше по стълбите с такава увереност и блясък в очите , каквито е нямало на други празници.

Тя най-сетне стигна до вратата на тавана и отключи тежката метална врата .

С още няколко нейни стъпки стигна до покрива на блока.

От там имаше страхотна гледка на цял Токио , виждаха се и страшно много звезди. Това беше една нейна мечта, която искаше да осъществи само и единствено с него ….

Няколко етажа по-надолу Рен все още беше в леглото и се чудеше къде е отишла Нана и защо се бави толкова. Мислеше си дори да и звънне , за да провери какво става.

Точно когато той се протягаше към телефона си … Получи смс.

Смс: от Нана

Погледни във първото шкафче на секцията има нещо за теб !

Рен много се зачуди какво става и любопитството започна да го изяжда от вътре. Той отвори шкафа и видя вътре в него малка бележка. С треперещи ръце и разтуптяно сърце я отвори и прочете :

За да ме откриеш, трябва да следваш знаците !

А сега отиди до коридора там те чака друга бележка с указания.

Рен бързо се облече . Взе само телефона си и тръгна. В коридора наистина намери друга бележка и фенерче. Прочете и втората бележка:

За да стигнеш до мен ще ти трябва да отвориш сърцето си … Тръгни по стълбите нагоре като внимаваш за стъпалата нагоре.

Той започна да изкачва стъпало по стъпало докато не стигна до 15. етаж на блока и не се изправи пред голяма желязна врата, която щеше да представлява известна трудност.

Опита се да отвори вратата, но тя беше заключена. Почуства се в задънена улица . Искаше да и звънне за да разбере какво да прави сега, но се колебаеше , тъй като не искаше да разбие изненадата на хиляди ненужни парченца. Тогава светна с фенера , който тя му беше оставила заедно с 2-рата бележка . И видя един плик за писма на няколко сантиметра от него. Отвори го и видя в него ключ и още една бележка :

А сега с този ключ отвори вратата и тръгни на дясно .. докато не стигнеш до друга врата , когато я отвориш там ще те чака изненадата . Той не можеше да чака по най-бързия начин отключи и стигна с големи крачки до следващата врата. Когато я бутна леко се отвори пред него страхотна гледка на цял Токио и Нана също беше там. Тя стоеше цялата обляна в светлина от радост . Рен пристъпи няколко крачки към нея и седна на одеялото което беше постлано. Прегърна я и се огледа наоколо. Всичко беше толкова прекрасно двамата седяха гушнати а около тях имаше доста свещи, които осветяваха със своя мек пламък мястото и беше толкова непринудено и романтично. Хапнаха и пийнаха Говореха си отново за живота и мечтаеха … Гледаха звездите и се радваха на цялата вечер ..

Из дневника на Рен :

Няколко дена по-късно…..

Казвам ти че съм си легнал… А не съм…

Гушнал съм китарата … а не свиря…

Държа химикал… а немога да сътворя думи…

Когато си пред мен и се усмихнеш, всичко ми минава.

Но винаги усещам и негативната енергия.

Имаш право…

Аз съм човека който говори глупостити ,при това пред очите ти…

Аз го осъзнавам това ,но защо го повтарям и повтарям…. и аз незнам…

По голямо наказание от това да те видя съсипана пред мен…

съсипана от мен…

съсипана от моя грешка…

много често я споменавам думата „грешка“ … по-скоро това е мой дефект…

Дефект ,от който аз съм патил, патя , и ще продължавам да патя.

Като човек който винаги търси равновесието казвам „не е честно“

не може ти да осъществяваш всички мой желания и сънища, а аз да не мога дори и най дребната

дреболиика да задоволя.

Ще дойдат мрачни и тъмни дни.

Дни през които дори за нещо да се скараме…

… няма да можем да се видим взаймно и да си простим взаймно.

Дни в които ще трябва да се справяме сами, без помощта на другия.

Дни в които ще бъдем поставени в много ситуации

Дни в които ще да се въздържим от много съблази на живота и други примамки.

Дни в които ще ценим повече от всичко да се видим.

Дни в които няма да можем да отлагаме срещи

Дни в които трябва да прехапем устни.

Из дневника на Нана:

Нана провери за пореден път входящата си кутия , с надеждата че Рен е отговорил на нейните чуства, че е успяла да сподели желанята си и мечтите си с него.

Може би това беше шестия или седмия път в който тя се ровеше за писмо от него.

Този път сърцето и спря.

Този път наистина имаше писмо

Този път тя нямаше сили да го отвори.

Накрая успя да събере последните какпки увереност в себе си и го отвори.

Когато започна да го чете бавно и съсредоточено ,

Се отрони една сълза.

След това още една

И още една …

Въпреки всички разочарования в живота си, тя винаги е успявала да продължи на пред без много сълзи , но този път чустваше че вече не е това момиче … Не можеше да си обясни защо тази любов я изгаря цялата … Защо е толкова ранима и въпреки това беше готова да се отдаде цялата на него.

Нана много добре знаеше че всичко, което прави Рен е за бъдещето, за тяхното светло бъдеще. Но как да обясниш на едно разбито сърце че живота трябва да се живее. Че не винаги той е цветен и прекрасен. Винаги идват и черни дни за двама влюбени. Тя беше сломена от факта че той трябва да замине. Искаше и се да може да го окове с вериги близко до нея . Но от друга страна осъзнаваше че това е важно за него и че тя трябва да го подкрепя независимо от болката в сърцето си .

А то беше сякаш разбито … Превърнало се беше в пустиня … и единствения оазис там беше при срещите и с Рен. Тя го обичаше толкова много , че понякога се чудеше дали би отдала и живота си за него . Може би някой ден щеше да свикне с мисълта че това трябваше да стане. Че заминаването на Рен щеше да бъде поредното изпитание за тяхната любов.

Тя го обичаше и щеше да продължава да го обича винаги …

Архиви

Blogroll

Скорошни публикации

Категории

Скорошни коментари