Както всеки ден така и днес Нана и приятелките и бяха в кафето. Те седяха и се смееха.Привидно и 3-те бяха в дорбо настроение. Но наистина това беше само повърхностно излъчване.Нана в дейстителност не беше толкова весела.Постоянно погледаждаше към телефона си в очакване на смс от него. От човека на нейния живот.Тя се чудеше какво става. Беше му писала по-рано през деня. И вече няколко часа чакаше той да и отговори. Дори си мислеше че може да го е засегнала с нещо и се колебаеше дали да не му звъне за да провери дали е истина. Така се беше вглъбила в себе си че думите на момичетата минаваха през нея като вятър. Усещаше лекия бриз на словата , но не успяваха да стигнат до нея.

-Нана къде витаеш пак ? – попита Рал

Но Нана дори не я чу, продължаваше да мисли за Рен и за смс-а, който му беше пратила.

-Нана добре ли си ? Да не закъсняваш за някъде че гледаш часа ? -с нежен и тих глас попита Надя.

- А … Какво ? -каза Нана

- А не никъде няма да ходя. просто си мислех че той ще ми пише нещо поне .

Двете момичета, който седяха в другия край на масата се спогледаха учудено и в един глас попитаха:

- Кой това ? кой чакаме ?

Нана се засмя и бузите и се зачервиха. Не си личеше много, но тя усещаше руменината по тях и отговори весело

- Е как кой, ми любовника.

Скоро след това и трите се прибраха.

Нана наистина беше изморена цял ден беше по магазините с Рал и единственото и желание беше да се наспи.Взе един бърз душ и си легна.Опитваше се да заспи, но нещо и пречеше. Тя много добре знаеше какво е това чуство и въпреки всичко се опитваше да го подтисне в себе си.Тя се чустваше донякъде изоставена, донякъде ненужна и неуверена в себе си. Дори подлагаше чуствата му на съмнение.

Мислеше си:

-Ми ако той вече не ме обича.Ако съм направила нещо, което не му е харесало ? Ами сега какво ще правя? Последва още едно завъртане и наместване в леглото, но мислите не спираха да нахлуват в главата и.Това беше доста подтискащо за нея , пресегна се и сграбчи телефона си за да провери за смс или пропуснато повикване. Уви пак седеше само картинката на дисплея и.Нана притисна телфона до гърдите си и се опита отново да заспи. Накрая съня я споходи, но не за дълго. Вече беше изтощена не само от ходенето, което не беше малко, а ми и от факта че дори не може да заспи. Какво и направи той ? Какво ? Защо толкова много го обичаше и така ревностно искаше да получи доказателства и за неговата любов.Вече беше 03:00ам сутринта а тя все още беше будна.Даже беше и ядосана. Ядосана на себе си и на него, на Рен. Не разбираше какъв му е проблема и точно това искаше да разбере. Тя започна да търси телефона си под завивките докато не го намери.Отвори нежно капачето му , въпреки че и се искаше да го метне в стената. И с леки докосвания започна да пише поредния смс за него. Но този път беше различно.Този смс нямаше да съдържа мили и сладки слова, в него тя щеще да излее други чуства. А именно гнева който я беше обзел.След няколко минути смс-а вече беше изпратен. В този момент и се искаше да върне времето назад, защото беше груба и написа неща, който дори не искаше да си помисля. Но не можеше вече да направи нищо.Смс-а беше получен.Тогава се ядоса още повече и то на себе си.Как можа да допусне на гнева да е превземе.Защо допусна да бъде заслепена и да го нарани по този начин. МИслеше си че ако му се скара и го нагруби ще и стане по-добре, не беше права и го знаеше.Обзета от яд и страх да не го загуби се метна на леглото, зави се през глава, сякаш бе малко дете опитващо да се скрие от сенките на ноща….

Рен се въртеше в леглото. Гсм-а му извибрира и той го погледна. Беше смс от Нана.Преди да го отвори той изтръпваше в страх.След като го отвори си отдъхна и изтри с лакът подното си чело. Нана му беше написала само сладки приказки. Той натисна копчето за отговор. Написа думите „мерси много , обичамте“ … след малко размишление той реши че е много бедно и го изтри цялото. След дълго време в размисли той отново започна да пише с огромните си пръсти по мини клавитурката. Движенията му бяха смешни и взиращия се поглед в клавиатурката подсказваха, че на човека не му е лесно.

„Всеки миг с теб ме прави щастлив

Всяка твоя целувка, Всяка твоя ласка

…

Изведнъж спря… той се мъчеше да сътвори нещо ,но неможеше. Всички думи му се виждаха бедни за да сравнят любовта му. Всичко му се виждаше клише , всичко му се виждаше прекалено банално. Рен се ядоса. Хвърли гсм-а си с надеждата да се разглоби и батерията да се извади и телефона да се изключи сам. Неуспя… последва 2ри смс от Нана. Той отиде плахо до края на стаята. Вдигна телефона, и се взря в дисплея. Ръцете му се отпуснаха и изпуснаха телефона, цялото му тяло се свлече надолу подпирайки се на стената.

-Край , изгубихя . Край изгубих я. Край изгубих я.

След половин час бездействие. Той се съвзе. Облече пълтото си и се затича надолу по стълбите. Стигна до входната врата. Валеше огромна снежна буря. Судения вятър бръснеше кожата му.

-Няма начин. Трябва да стигна до нея.

Той сам осъзнаваше че алтернативните методи на комуникация с Нана , лато например интернет или скайп щяха да имат негативен ефект. Той тичаше в тъмнината. Той тичаше в студът. Той осъзнаваше че тя живее толкова далече че трябва да тича с часове. Но това не го спираше. Той тичаше.

- Трябва да стигна, Трябва да стигна.