Второ действие :
Забележка- Ситуацията е една и съща, но с различни нюанси уловени и разгледани през очите на героите ни.
Из дневника на Рен:
Градинката беше пълна. Нана отиде при най добрата си приятелка.
- Вечер с Рен или игра с Кети?
-Вечер с Рен
Нана се засмя и отиде при другата си добра приятелка.
- Вечер с Рен или игра с Кети?
Манди свали слушалките от мп3то и я помоли да повтори въпроса и.
- Вечер с Рен или игра с Кети?
-Вечер с Рен
Приятелите на Фифо се събраха и почнаха да си шушукат нещо.Рен се поизпоти.Той реши да поразведри обстановката и пусна няколко базика с Алли Манди.
Нана почна да да си подрипва из голямата градинка и да си тананика песен. По едно време се спря и се замисли.
-Е ема аз съм обещала днеска да играя.
-Не е възможно -каза Алли
Манди пак си свали мп3то и попита
-Какво каза?
-Въпроса не е какво казах а аз, а какво каза тя.
Групичката на приятелите на Фифо пак се затвори и пак започнаха да си шушукат и да си кикотят. Рен реши да се абстрахира от тях и погледна приятелките на Нана. Те седяха с окорени очи. Погледна и към Нана. Тя продължава се кикоти,да си пее и тананика. После отиде към един нейн приятел.
На пейката дойдоха още хора. Рен реши че е му е време да си ходи. Всички в градинката го гледаха, но беше сигурен че тъмнината скриваше зачервеното му лице.
——————
*
——————
Беше студена вечер. Автобуса спря и отвори вратите си. Единствения пътник слезна. Погледна таблото и видя че 2рия му автобус няма да идва скоро. Той завря ръце в джоба и се запъти към тъмнината. С едно движение на ръката той отскубна каишката си и я метна в близките храсти.Продължи да крачи и да гледа надолу и да си мисли.
_________________________________________________________________
местата обелязани с * от приказката липсват части… просто автора неможе да опише как героя му плаче.Малко тъпо е в приказка да се пише едно обикновенно изразче като например „и Рен заплака и бла бла“ бла бла. все тапи работи.
Из дневника на Нана :
Нана имаше среща със Рен. и вече закъсняваше с 15. мин.Нервно гледаше телефона си и броеше секундите с който закъсняваше. Вървеше бързо с намерение да изпревари времето. Когато стигна до него се затича да го прегърне. Рен я отблъсна от себе си и каза с груб тон
-Ай де бе няма да те чакам до утре. Никога не идваш на време. Писна ми секи път да те чакам.
Нана го погледна учудена и същевременно смутена защото той беше прав, тя винаги закъсняваше. Надигна главата си и го погледна в очите с онзи неин поглед, който винаги го разтапяше.
-Какво ме гледаш така-каза Рен.
-да не си някое бездомно гладно кученце ?
Нана още повече се смути.Не знаеше какво да каже.Беше като вледенена от тези думи.Та той никога не и повишавал тон.Какво му е днес че се държи толкова грубо към нея ?
В този момент Рен я дръпна за ръката и двамата седнаха на пейката.На тяхната пейка.
Рен обърна главата и към себе си. Но продължаваше да я гледа студено и чуждо
Нана беше готова да заплаче. Очите и се пълнеха със сълзи, но се опитваше да ги държи в себе си.
Тогава Рен каза:
-Нана искам да се разделим..
Нана вече не можеше да се сдържи.Сълзите почнаха да се стичат по лицето и.Грима и се размаза, не можеше да мръдне, дори да издаде звук.На няколко пъти се опита да произнесе думата „защо“ но беше като няма. Просто седеше и гледаше в него. В онзи чужд и непознат за нея Рен.
В този момент се чу звънене на телефон, Нана се стресна и се събуди.Тогава осъзна че това е било просто кошмар, че е сънувала, че това не се е случило.Тя си отдъхна… Пресегна се за телефона си и Видя пропуснато повикване от Рен, но реши че ще му звънне след малко.Не беше в състояние да говори с него. Беше травмирана.Дори беше плакала в съня си. Няколко часа по-късно тя все още не му беше звъняла. Беше я страх да се изправи пред него след онзи смс. Страхуваше се че съня и, онзи глупав кошмар може да се окаже истина. През целия ден Нана беше изнервена. Пред всичките и приятели изглеждаше доста разлигавена, но само тя знаеше какво става вътре в нея.
Толкова много искаше да му звънне и да му се извини, искаше и се да го види, но от друга страна не знаеше как да го направи и до известна степен искаше да отстоява позициите си, спрямо изразяването на чувствата му. Беше толкова объркана и раздвоена.Тогава Рен и се обади отново, и каза че идва при нея.Тя беше в градинката заедно с приятелите си.Беше голяма компанията днес.Нана беше като полудяла. Опитваше да се обърне внимание на всички и също така да избистри главата си. Обикаляше като пчеличка от единия край на пейката до другия. Лигавеше се и изглеждаше весела.Когато отново отиде при Рен , той я попита дали да остане за през нощта. Очите и светнаха от радост.Но точно в този момент се сети че беше обещала да играе.Беше дала думата си на Кети, както и на няколко други познати. Стана и кофти, тази мисъл помрачи лицето и. Стана и уж весела попита останалите какво да прави, защото явно не можеше да вземе решение сама. Някой и казаха да предпочете Рен, други казаха че трябва да изпълни обещанието си. Нана знаеше че иска и двете неща, но все пак трябваше да избере. Помисли си че Рен ще я разбере и че няма да има проблем ако отложат срещата си.Каза му че е по-добре да се видят на следващия ден и че тогава ще бъде свободна само и единствено за него.Когато тръгна да го изпраща имаха лек спор.След това Нана стана мрачна и кисела. Не и се говореше, а когато някой я попиташе нещо тя се заяждаше. Не можа да разбера защо той и се сърди толкова много. Заради факта че предпочете да изпълни обещанието си, заради това че последните няколко дни не се бяха виждали или заради това че попита останалите какво да направи.Може би всичките и постъпки през тези дни бяха неправилни,и караха Рен да се чувства ненужен и самотен. Това беше Нещо, което тя не искаше.. Но не можеше да промени в този момент, чувстваше се лоша и се сърдеше отново на себе си. На малкия дявол, който живееше в нея и я караше да прави грешни неща и да наранява хората. Винаги се е опитвала да подтиска тази черта надълбоко в себе си . Но имаше и доста пъти в който не успяваше.
