Първо действие :

Имало едно време…….

Из дневника на Нана:

Нана и Рен прекараха деня в разходка из парка .

Те се смееха и си говореха за най-различни неща. Радваха се на това че са заедно и се любуваха един на друг. След няколко часа се прибраха в апартамента на Нана .

Рен беше доволен и не подозираше за изненадата, която Нана му беше приготвила.

Те отново бяха заедно.

Прегърнати лежаха в леглото и се радваха на безценните мигове заедно.

В един момент Нана стана от леглото целуна го нежно , облече се  и му каза с нежен глас

-След малко се връщам , не мърдай от тук ….

След няколко минути тя вече беше взела кошницата (пълна с доста неща) малко и тежеше, но въпреки това се качваше по стълбите с такава увереност и блясък в очите , каквито е нямало на други празници.

Тя най-сетне стигна до вратата на тавана и отключи тежката метална врата .

С още няколко нейни стъпки стигна до покрива на блока.

От там имаше страхотна гледка на цял Токио , виждаха се и страшно много звезди. Това беше една нейна мечта, която искаше да осъществи само и единствено с него ….

Няколко етажа по-надолу Рен все още беше в леглото и се чудеше къде е отишла Нана и защо се бави толкова. Мислеше си дори да и звънне , за да провери какво става.

Точно когато той се протягаше към телефона си … Получи смс.

Смс: от Нана

Погледни във първото шкафче на секцията има нещо за теб !

Рен много се зачуди какво става и любопитството започна да го изяжда от вътре. Той отвори шкафа и видя вътре в него малка бележка. С треперещи ръце и разтуптяно сърце я отвори и прочете :

За да ме откриеш, трябва да следваш знаците !

А сега отиди до коридора там те чака друга бележка с указания.

Рен бързо се облече . Взе само телефона си и тръгна. В коридора наистина намери друга бележка и фенерче. Прочете и втората бележка:

За да стигнеш до мен ще ти трябва да отвориш сърцето си … Тръгни по стълбите нагоре като внимаваш  за стъпалата нагоре.

Той започна да изкачва стъпало по стъпало докато не стигна до 15. етаж на блока и не се изправи пред голяма желязна врата, която щеше да представлява известна трудност.

Опита се да отвори вратата, но тя беше заключена. Почуства се в задънена улица . Искаше да и звънне за да разбере какво да прави сега, но се  колебаеше , тъй като не искаше да разбие изненадата на хиляди ненужни парченца. Тогава светна с фенера , който тя му беше оставила заедно с 2-рата бележка . И видя един плик за писма на няколко сантиметра от него. Отвори го и видя в него ключ и още една бележка :

А сега с този ключ отвори вратата и тръгни на дясно .. докато не стигнеш до друга врата , когато я отвориш там ще те чака изненадата . Той не можеше да чака по най-бързия начин отключи и стигна с големи крачки до следващата врата. Когато я бутна леко се отвори пред него страхотна гледка на цял Токио и Нана също беше там. Тя стоеше цялата обляна в светлина от радост . Рен пристъпи няколко крачки към нея и седна на одеялото което беше постлано. Прегърна я и се огледа наоколо. Всичко беше толкова прекрасно двамата седяха гушнати а около тях имаше доста свещи, които осветяваха със своя мек пламък мястото и беше толкова непринудено и романтично. Хапнаха и пийнаха Говореха си отново за живота и мечтаеха … Гледаха звездите и се радваха на цялата вечер ..

Из дневника на Рен :

Няколко дена по-късно…..

Казвам ти че съм си легнал… А не съм…

Гушнал съм китарата … а не свиря…

Държа химикал… а немога да сътворя думи…

Когато си пред мен и се усмихнеш, всичко ми минава.

Но винаги усещам и негативната енергия.

Имаш право…

Аз съм човека който говори глупостити ,при това пред очите ти…

Аз го осъзнавам това ,но защо го повтарям и повтарям…. и аз незнам…

По голямо наказание от това да те видя съсипана пред мен…

съсипана от мен…

съсипана от моя грешка…

много често я споменавам думата „грешка“ … по-скоро това е мой дефект…

Дефект ,от който аз съм патил, патя , и ще продължавам да патя.

Като човек който винаги търси равновесието казвам „не е честно“

не може ти да осъществяваш всички мой желания и сънища, а аз да не мога дори и най дребната

дреболиика  да задоволя.

Ще дойдат мрачни и тъмни дни.

Дни през които дори за нещо да се скараме…

… няма да можем да се видим взаймно и да си простим взаймно.

Дни в които ще трябва да се справяме сами, без помощта на другия.

Дни в които ще бъдем поставени в много ситуации

Дни в които ще да се въздържим от много съблази на живота и други примамки.

Дни в които ще ценим повече от всичко да се видим.

Дни в които няма да можем да отлагаме срещи

Дни в които трябва да прехапем устни.

Из дневника на Нана:

Нана провери за пореден път входящата си кутия , с надеждата че Рен е отговорил на нейните чуства, че е успяла да сподели желанята си  и мечтите си с него.

Може би това беше шестия или седмия път в който тя се ровеше за писмо от него.

Този път сърцето и спря.

Този път наистина имаше писмо

Този път тя нямаше сили да го отвори.

Накрая успя да събере последните какпки увереност в себе си и го отвори.

Когато започна да го чете бавно и съсредоточено ,

Се отрони една сълза.

След това още една

И още една …

Въпреки всички разочарования в живота си, тя винаги е успявала да продължи на пред без много сълзи , но този път чустваше че вече не е това момиче … Не можеше да си обясни защо тази любов я изгаря цялата … Защо е толкова ранима и въпреки това беше готова да се отдаде цялата на него.

Нана много добре знаеше че всичко, което прави Рен е за бъдещето, за тяхното светло бъдеще. Но как да обясниш на едно разбито сърце че живота трябва да се живее. Че не винаги той е цветен и прекрасен. Винаги идват и черни дни за двама влюбени. Тя беше сломена от факта че той трябва да замине. Искаше и се да  може да го окове с вериги близко до нея . Но от друга страна осъзнаваше че това е важно за него и че тя трябва да го подкрепя независимо от болката в сърцето си .

А то беше сякаш разбито … Превърнало се беше в пустиня … и единствения оазис там беше при срещите и с Рен. Тя го обичаше толкова много , че понякога се чудеше дали би отдала и живота си за него . Може би някой ден щеше да свикне с мисълта че това трябваше да стане. Че заминаването на Рен щеше да бъде поредното изпитание за тяхната любов.

Тя го обичаше и щеше да продължава да го обича винаги …