В просторната стая  свещите горяха. Не беше късно, но и рано не беше.Точния час обаче не зная. Спомням си как отсреща ме гледаше едно малко момиченце  с подпухнали  червени очи. Дълго се чудех дали я познавам. Чаках да чуя гласа и.Представях си го нежен, мелодичен като хубава балада. Но тя все така безмълвна стоеше и се взираше в мен с малките си кръгли очички.

С уплаха посегнах с ръка към нея. Усетих сблъсъка със студеното стъкло. А тя не помръдна, все така мълчалива гледаше в мен или може би през мен. Отнесена в мисли постоях и аз още малко гледайки нея, онзи образ затворен в огледало.

…..

Накрая попитах я коя съм ?  дали ме знае?  Какво за мене може да каже.Въпрос след въпрос изричах, но отговор така и не получих.Минаха се дни  след срещата ми с малката дама. Пред приятелките си реших да премълча за вечерта в   която питах себе си в огледало. Коя съм аз ? Защо съм тук ? Сама ли ще бъда и във края ?