Случвало ли ви се е да искате нещо страшно много и всичко да е против вас. На мен доста често, защото каквото и да си харесам, или няма моя номер или въобще няма такъв размер. Да оставим на страна факта че съм кинта и петдесет и че нося 34-35 номер обувки.Нека ви споделя,че в този случай нищо не можа да ме спре да си взема харесаните от мен обувчици. Нито приятелката ми, която намекна няколко пъти съвсем случайно че ще се изпотроша някъде, нито майка ми,на която и обяснявах по телефона, точно кои обувки да ми купи. И така историята има и предистория. Вчера от разходка в парка стана разходка по магазините. И в един магазин, на един рафт, те стояха там, толкова самотни. Все едно ме молеха да ги прибера вкъщи и да се грижа за тях. Повечето момичета ме разбират за какво говоря. И аз естествено се поддадох на изкушението. Протегнах ръце към тях и усетих че си принадлежим. Но както винаги се оказа че 35 номер няма и въобще няма. През целия път на връщане мислех за тях и как прилягат на крачетата ми, дори и с малко по-големи. Толкова много исках да ги прибера вкъщи и да ги извеждам на разходка по цял ден, че чак ми стана гадно.Да не споменавам факта, че цяла нощ ги сънувах. Днес по желание на съдбата,говорех с майка ми по телефона, когато тя спомена че е в същия този магазин, където бяха моите любимки.Известно време спорихме с нея,за това че все пак няма моя номер, но тя се нави да ми ги вземе. И така, когато се прибрах те ме чакаха в моята стая. И като всяко момиче и аз обичам обувките….

Снимките не са от най-добрите, и не могат да уловят магията им, но все пак искам да ви ги покажа.